Чубиков поклати глава и се намръщи.

— Ние и сами можем да разнищваме трудни дела — каза той. — А вашата работа е да не се бъркате, дето не трябва. Пишете си под диктовка, когато ви диктуват — това е вашата работа!

Дюковски пламна, тръшна вратата и излезе.

— Умен е, дяволът! — измърмори Чубиков, като гледаше подире му. — Мно-ого е умен! Само че се пали излишно. Ще трябва да му купя от панаира една табакера за подарък…

На другия ден сутринта при следователя доведоха от Кляузовка млад момък с голяма глава и заешка устна, който каза, че е овчарят Данилка, и даде много интересно показание.

— Бих пийнал — каза той — До среднощ прекарах у кръстницата. Като се прибирах, нали бях пиян — влязох да се къпя в реката. Къпя се аз… и поглеж! По яза минават двама души и носят нещо черно. „Хей!“ — викнах им. Те се уплашиха и търтиха презглава към Макариевите бостани. Бог да ме убие, ако не са мъкнели господаря!

Същия ден привечер Псеков и Николашка бяха арестувани и изпратени под конвой в околийския град. В града ги хвърлиха в затвора.

II

Минаха дванадесет дни.

Бе сутрин. Следователят Николай Ермолаич седеше зад зеленото си писалище и прелистваше делото „Кляузов“; Дюковски неспокойно, като вълк в клетка, крачеше от единия край на стаята до другия.

— Вие сте убеден във вината на Николашка и Псеков — каза той, като подръпваше нервно младата си брадичка. — А защо не искате да се убедите във вината на Маря Ивановна? Да не са ви малко уликите?

— Не казвам, че не съм убеден. Убеден съм, но някак не ми се вярва… Истински улики няма, а само някаква философия… Фанатизъм, туй-онуй…

— На вас непременно трябва да ви сервират брадва, окървавени чаршафи!… Юристи! Тогава аз ще ви докажа! Ще престанете да се отнасяте така нехайно към психическата страна на работата! Ще иде в Сибир вашата Маря Ивановна! Аз ще докажа! Щом като не ви е достатъчна философията, имам нещо веществено… То ще ви покаже колко правилна е моята философия! Оставете ме само да пообиколя.