Дюковски нахлупи шапката си до очите и потъна в мисли. Мълча, докато кабриолетът спря пред дома на следователя.

— Еврика! — каза той, когато влезе в къщичката и събличаше палтото си. — Еврика, Николай Ермолаич! Не зная само как по-рано не ми е дошло на ума. Знаете ли кой е третият?

— Оставете ме на мира, моля ви се! Ето вечерята е готова! Сядайте да вечеряме!

Следователят и Дюковски седнаха да вечерят. Дюковски си наля чаша водка, стана, изпъна се и каза със светнали очи:

— И тъй, знайте, че третият, който е действувал заедно с негодника Псеков и е душил, е бил жена! Да, господине! Говоря за сестрата на убития, Маря Ивановна!

Чубиков се задави с водката и втренчи очи в Дюковски.

— Вие да не сте… такова? Главата ви… в ред ли е? Не ви ли боли?

— Здрав съм. Добре, да кажем, че съм се побъркал, но с какво ще обясните смущението й при нашето появяване? Как ще обясните нежеланието й да даде показания? Да приемем, че това не значи нищо — добре! Така да бъде! В такъв случай спомнете си за техните отношения! Тя мразеше брат си! Тя е староверка, той е развратник, безбожник… Ето къде се корени омразата! Разправят, бил успял да я убеди, че е нечист дух. Пред нея се е занимавал със спиритизъм!

— Е та какво?

— Не разбирате ли? Тя, староверката, го е убила от фанатизъм! Не само че е унищожила един плевел, един развратник — очистила е света от един антихрист и е вярвала, че е нейна заслуга, неин религиозен подвиг! О, вие не познавате тези стари моми, староверките! Я четете Достоевски! А какво пишат Лесков, Печорски!… Да ме убиете — тя и само тя е! Тя го е удушила! О, коварна жена! Нима не стоеше пред иконите, когато влязохме, само за да ни замаже очите? Чакай да взема аз, значи, да се моля и те ще помислят, че съм спокойна, че не ги очаквам. Това е методът на всички престъпници новаци. Миличък Николай Ермолаич! Скъпи мой! Оставете ми това дело! Позволете ми сам да го доведа докрай! Мили мой! Аз го започнах, аз и ще го завърша!