— А сърбите пак се вълнуват! Не мога да разбера какво искат! Ах, Австрия, Австрия! Твоя работа е това!

Огледът на прозореца отвън не допринесе абсолютно нищо; но огледът на тревата и на най-близките до прозореца храсти даде на следствието много полезни указания. Дюковски например успя да издири в тревата дълга тъмна ивица от петна, проточила се на няколко метра от прозореца навътре в градината. Ивицата свършваше под един люляков храст с голямо тъмнокафяво петно. Под същия храст бе намерен ботуш, който се оказа ешът на ботуша, намерен в спалнята.

— Това е отдавнашна кръв! — каза Дюковски, като разглеждаше петната.

При думата „кръв“ докторът стана и лениво, отгоре-отгоре хвърли поглед върху петната.

— Да, кръв е — измърмори той.

— Значи, не е удушен, щом има кръв! — каза Чубиков и погледна злъчно Дюковски.

— В спалнята са го удушили, а тук от страх да не оживее, са го ударили с нещо остро. Петното под храста показва, че той е лежал там сравнително дълго, докато те са търсили как и с какво да го изнесат от градината.

— Добре, ами ботушът?

— Този ботуш още повече потвърждава моята мисъл, че са го убили, когато си е събувал ботушите преди лягане. Единия ботуш е събул, а другия, тоест този, е успял да изуе само наполовина. Наполовина изутият ботуш сам се е събул при тръскането и падането на трупа…

— Брей, че съобразителност! — усмихна се иронично Чубиков. — Сече ли, сече! Кога най-сетне ще се отучите да ни навирате вашите разсъждения? Вместо да разсъждавате, по-добре да бяхте взели за анализ малко окървавена трева!

След огледа, като начертаха план на мястото, следствените власти отидоха в жилището на управителя да напишат протокол и да закусят. През време на закуската се разприказваха.

— Часовникът, парите и другото… всичко е непокътнато — заговори Чубиков. — Ясно като бял ден — убийството не е извършено с користни цели.