Сутринта на 6 октомври 1885 година в канцеларията на становия пристав

— С кого имам честта да говоря? — запита го приставът.

— Псеков, управител при Кляузов. Агроном и механик.

Когато пристигнаха заедно с Псеков на местопроизшествието, приставът и свидетелите завариха следната картина. Около пристройката, в която живееше Кляузов, се трупаше тълпа. Вестта за произшествието светкавично се бе разнесла из околността и понеже бе празник, от всички околни села към пристройката се стичаха хора. Царяха глъч и врява. Тук-там се срещаха бледи, облени със сълзи лица. Вратата към спалнята на Кляузов бе намерена заключена. Ключът стърчеше отвътре.

— Изглежда, злодеите са се вмъкнали при него през прозореца — забеляза при огледа на вратата Псеков.

Отидоха в градината, към която гледаше прозорецът на спалнята. Прозорецът имаше мрачен, зловещ вид.

Беше закрит със зелено, избеляло перде. Единият край на пердето бе малко повдигнат и даваше възможност да се надникне в спалнята.

— Гледал ли е някой от вас през прозореца? — попита приставът.

— Съвсем не, ваше високородие — каза градинарят Ефрем, дребно белокосо старче с лице на унтерофицер в оставка — Къде ще ти гледаме, нас ни треперят краката!

— Ех, Марк Иванич, Марк Иванич! — въздъхна приставът, загледан в прозореца. — Казвах ти аз, че зле ще свършиш! Казвах ти, клетнико, ама не ме слушаше! Блудството не води към добро!

— Да благодарим на Ефрем — каза Псеков, — ако не беше той, ние нямаше и да се сетим. На него пръв му дойде на ум, че тук работата не е чиста. Идва тази сутрин при мене и казва: „Защо ли нашият господар толкоз дълго не се събужда? Цяла седмица не е излизал от спалнята си!“ Като ми рече това, сякаш нещо ме парна… Веднага си помислих. .. „Не е излизал от миналата събота, а пък днес е неделя! Седем дни — не е шега!“

— Да, горкия… — въздъхна още веднъж приставът. — Умен човек, образован, такъв добър. Беше, тъй да се каже, душата на всяка компания. Но развратник, царство му небесно! Аз всичко очаквах! Степан — обърна се той към един от свидетелите, — върви веднага у дома и прати Андрюшка да съобщи на началника! Да каже: Марк Иванич убили! Па се отбий при урядника